Дарен имот може да се изключи от запазената част при наследяване
Получих имот чрез дарение. Сега разбирам, че той може да е обект на непокътната част при заместничество. При какви условия мога да запазя парцела?
К.С., София
Законът за наследството (ЗН) дефинира, че " когато наследодателят остави низходящи, родители или брачен партньор, той не може със завещателни разпоредби или посредством подаяние да накърнява това, което съставлява тяхна непокътната част от наследството. Частта от наследството вън от непокътнатата част е разполагаемата част на наследодателя ".
На практика това противоречи на предхождащата законова наредба, съгласно която " завещателят може да се разпорежда посредством наследството с цялото си имущество ". Така излиза, че по едно и също време може и не може да се разпорежда с цялото си имущество.
Важно е да се знае обаче, че изключението как завещателните разпоредби във всички случаи не могат да накърняват непокътнатата част е доста мощно и въобще не би трябвало да бъде подценявано, тъй като постоянно може да докара до бъдещи проблеми.
Както стана ясно, това със непокътнатата част важи не единствено при наследствата, само че и при даренията, където също не може да се пипа тази непокътната част.
Нека първо да се види какъв е размерът на непокътнатата част. Законът дефинира, че при низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил брачен партньор, тази непокътната част е при едно дете или низходящи от него 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или единствено на преживелия от тях е 1/3.
Нещата са по-различни, в случай че има и претърпял брачен партньор. Запазената част на брачна половинка е 1/2, когато наследява самичък, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и брачен партньор, непокътнатата част на брачна половинка е равна на непокътнатата част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
За да се дефинира пък разполагаемата част, както и размерът на непокътнатата част на наследника, преди този момент се образува една маса от всички парцели, които са принадлежали на наследодателя сега на гибелта му. После се вадят отговорностите и нарастването на наследството. Последното се прави при положение, когато сънаследници са спомогнали приживе на наследодателя да усили наследството. Те могат, в случай че не са били възнаградени по различен метод, да желаят при делбата да се пресметне това нарастване в тяхна изгода. В тези случаи нарастването може да се даде в парцел или в пари.
След като се извадят отговорностите и нарастването, след това към масата се прибавят даренията като се изключи нормалните такива съгласно тяхното състояние по време на подаряването и съгласно цената им по време на откриването на наследството за недвижимите парцели и по време на подаряване - за движимите.
И тук законът показва какво става, когато предмет на завета или дарението е неподвижен парцел и отделянето на част от него, с цел да се добави непокътнатата част на наследника, не може да стане комфортно. Ако цената на завети или подарения парцел надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, парцелът остава напълно в наследството, а заветникът или надареният получава цената на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия парцел и да възмезди наследника с пари съгласно цената по време на намаляването. Когато заветникът или надареният е правоприемник със непокътната част, той може да задържи целия парцел единствено в случай че цената му не надвишава разполагаемата част и неговата непокътната част, взети дружно.
К.С., София
Законът за наследството (ЗН) дефинира, че " когато наследодателят остави низходящи, родители или брачен партньор, той не може със завещателни разпоредби или посредством подаяние да накърнява това, което съставлява тяхна непокътната част от наследството. Частта от наследството вън от непокътнатата част е разполагаемата част на наследодателя ".
На практика това противоречи на предхождащата законова наредба, съгласно която " завещателят може да се разпорежда посредством наследството с цялото си имущество ". Така излиза, че по едно и също време може и не може да се разпорежда с цялото си имущество.
Важно е да се знае обаче, че изключението как завещателните разпоредби във всички случаи не могат да накърняват непокътнатата част е доста мощно и въобще не би трябвало да бъде подценявано, тъй като постоянно може да докара до бъдещи проблеми.
Както стана ясно, това със непокътнатата част важи не единствено при наследствата, само че и при даренията, където също не може да се пипа тази непокътната част.
Нека първо да се види какъв е размерът на непокътнатата част. Законът дефинира, че при низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил брачен партньор, тази непокътната част е при едно дете или низходящи от него 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или единствено на преживелия от тях е 1/3.
Нещата са по-различни, в случай че има и претърпял брачен партньор. Запазената част на брачна половинка е 1/2, когато наследява самичък, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и брачен партньор, непокътнатата част на брачна половинка е равна на непокътнатата част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
За да се дефинира пък разполагаемата част, както и размерът на непокътнатата част на наследника, преди този момент се образува една маса от всички парцели, които са принадлежали на наследодателя сега на гибелта му. После се вадят отговорностите и нарастването на наследството. Последното се прави при положение, когато сънаследници са спомогнали приживе на наследодателя да усили наследството. Те могат, в случай че не са били възнаградени по различен метод, да желаят при делбата да се пресметне това нарастване в тяхна изгода. В тези случаи нарастването може да се даде в парцел или в пари.
След като се извадят отговорностите и нарастването, след това към масата се прибавят даренията като се изключи нормалните такива съгласно тяхното състояние по време на подаряването и съгласно цената им по време на откриването на наследството за недвижимите парцели и по време на подаряване - за движимите.
И тук законът показва какво става, когато предмет на завета или дарението е неподвижен парцел и отделянето на част от него, с цел да се добави непокътнатата част на наследника, не може да стане комфортно. Ако цената на завети или подарения парцел надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, парцелът остава напълно в наследството, а заветникът или надареният получава цената на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия парцел и да възмезди наследника с пари съгласно цената по време на намаляването. Когато заветникът или надареният е правоприемник със непокътната част, той може да задържи целия парцел единствено в случай че цената му не надвишава разполагаемата част и неговата непокътната част, взети дружно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ